Сувенири от гилзи и стари танкове: Островите Кинмен
Островите Кинмен: Местоположение и история
Островите Кинмен са най-близката до континентален Китай тайванска територия и отстоят на едвам десетина километра от град Ксиамен в провинция Фуджиан на Китайската национална република. Същевременно те са ситуирани на повече от 180 км. от остров Тайван и исторически постоянно са били по-тясно свързани с континента, в сравнение с с Тайван, от който стават част едвам през 1949 година след края на Гражданската война в Китай (1927 – 1945). До 2017 година Тайван, чието публично име е Република Китай, административно слага двата острова в историческата провинция Фуджиaн, голямата част от която остава в Китайската национална република. Двете страни търсят историческа последователност с довоенен Китай, което изяснява запазването на обичайна топонимия и устрема да се показват алегорично за провинция даже няколко острова. Въпреки своята географска и историческа непосредственост с континента, в края на гражданската война Кинмен остават свързани с Тайван (Република Китай), защото по това време континентален Китай няма мощна флота, с която да ги завладее. Задържането на островите от националистическите войски на Чан Кай Ши цели да предотврати или забави вероятно китайско комунистическо навлизане в Тайван. Отговорът не закъснява: на 23 август 1958 година Китай стартира артилерийски обстрел на островите, който продължава, с известни спирания, в идващите двадесет години. Във всяко семейство на Кинмен има хора, които помнят артилерийските обстрели, всеки има починали родственици. Всяко семейство е било заставен да си направи бомбено леговище. Както на континента, по този начин и на островите, по крайбрежията са били конфигурирани големи високоговорители, които са излъчвали пропагандни известия. Тъй като тайванската артилерия е давала отговор на обстрелите, на Кинмен е бил ситуиран огромен боен гарнизон. До 80-те години островите са били военна зона и достъпът до тях е бил мощно стеснен за разлика от Тайван, който не е бил толкоз милитаризиран.
iStock/Getty Images
Сувенири от гилзи и танкове...
Артилерийските обстрели се приключват едвам през 80-те години. Тогава островите излизат от военното състояние и стартира да се развива туризъм. Като част от туристическите атракции са бреговите укрепления, бункери, които към този момент не се употребяват, голям брой танкове и друго военно съоръжение, останало от годините на артилерийските обстрели. Гилзите от остарели снаряди, да вземем за пример, са толкоз доста, че от тях се създават сувенири, като на особена известност се радват ножовете.
iStock/Getty Images
Чувство на принадлежност
Както към този момент имахме мотив да споменем, самите острови исторически са по-свързани с континентален Китай, а не с Тайван и жителите на Кинмен не считат себе си за тайванци. Традиционно най-силната политическа мощ на островите е така наречен Гоминдан, партията на Чан Кай Ши. В последните десетилетия тази партия упорства за нормализиране на връзките с Китай. Партията на сегашната президентка на Тайван не се харесва доста на жителите на Кинмен заради своята изявена антиконтинентална изразителност. Депутатът на Кинмен в тайванския парламент твърди, че до сегашната рецесия се е стигнало поради неприятна връзка сред двете китайски страни.
Според познавачи на локалната история, завземането на Кинмен е било доста значимо за континентален Китай в предходните десетилетия, тъй като без тяхното завладяване не е било допустимо да се обезпечи надзор върху Тайванския пролив. Днес обаче Китай разполага с доста по-силна флота, която може да заобиколи Тайван от всички страни, както и мощна авиация и далекобойни ракети, което бе на процедура демонстрирано по време на последните китайски военни маневри във водите към Тайван. Днес доста от локалните поданици на Кинмен са уверени, че завземането на тези острови към този момент не е първостепенна военна цел за континентален Китай.
iStock/Getty Images
За да разберем дълбоките аргументи за растящото сега напрежение сред двете китайски страни, би трябвало да проследим стратегическите цели на Китай и Съединените щати в Тихия океан.
Напрежението сред Китай и Тайван
Стратегическа цел номер едно за Китайската национална република е да ликвидира последствията от Гражданската война в Китай (1927 – 1945) и да се прогласи обединяването на Китай. Не по-малко значимо за азиатския колос е да потвърди дефинитивно, че Китай е велика мощ по суша и по море. По отношение на морето, основната цел е да се завземе така наречен „ първа верига от острови “ – това са островите, които свързват южните елементи на Япония със Северните елементи на Филипините. Първата верига острови, в случай че остане отвън китайски надзор, лимитира стремежи от Китай надзор на китайския флот върху морските връзки. В по-далечна вероятност Китай си слага за цел, в случай че не военно, то най-малко политически да овладее и така наречен „ втора верига острови “ – това са Марианските и останалите острови, които свързват южните елементи на Япония с източната част на Индонезия. За да реализира надзор върху тази част от тихия океан, Китай си е сложил за цел да доближи или да надмине американския флот в количествено и в качествено отношение доникъде на века или по-рано, в случай че е допустимо. Пускането на вода на първия планиран и издигнат в Китай китайски самолетоносач е единствено началото на този развой.
Особено значим за Китай е контролът над морските пътища в Южнокитайско море, защото точно оттова и през протока Малака минава доста огромна част от китайския експорт на артикули, както и доста огромна част от вноса на горива за китайската промишленост. Блокирането на този морски път от враждебна на Китай мощ, е в положение да нанесе доста тежък удар върху китайската стопанска система, която от експортьор на горива през 80-те през днешния ден е вносител поради голямото разгръщане на промишлеността и урбанизацията. Като правоприемник на оповестената през 1912 година Китайска република, Тайван също има искания върху водите на Южнокитайско море и управлява два дребни военни поста на остров Тайпинг и рифа Жонгжу, част от архипелага на островите Спратли. Евентуално покоряване на Тайван от страна на континентален Китай несъмнено би укрепило позициите на Китайската национална република в Южнокитайско море и ще сплаши останалите страни, с които Пекин спори за контрола над тези води, а точно: Виетнам, Малайзия, Индонезия, Бруней и Филипините.
Временен фактор е и това, че през есента ще се организира конгрес на Китайската комунистическа партия, по време на който се чака сегашният президент да бъде избран отново за първи държавен и партиен началник, по тази причина той се стреми да се покаже мощен и съдбоносен в навечерието на конгреса.
iStock/Getty Images
Стратегическите цели на САЩ
Що се отнася до стратегическите цели на Съединени американски щати - за тях запазването на другарски настроени страни покрай границите с Kитай придобива все по-голямо значение. Ако Съединени американски щати изгубят благосклонностите на тези страни, при възможен боен спор би им било доста мъчно да разположат войски покрай Китай, защото Китай има все по-силен флот, авиация и ракети с отдалечен обхват. В този подтекст, Тайван играе ролята на непотопяем американски самолетоносач. Същото важи и за американските военни бази на остров Окинава, обсъждан от китайците като цел от първата верига острови. Важността на Тайван се ускорява още повече от обстоятелството, че предходният президент на Филипините, Родриго Дутерте, следваше политика на доближаване с континентален Китай, което сложи въпросът до каква степен Филипините са благонадежден съзюник на Съединени американски щати. За да пречат на превръщането на Южнокитайско море в китайско езеро, американците непрестанно поддържат военноморски съединения там. Иначе казано, в Южнокитайско море постоянно патрулират американски бойни кораби. Официалната американска позиция е, че по този метод Вашингтон упражнява правото си на независимост на мореплаване, само че на процедура Съединени американски щати ревизират реакциите на Китай и китайските бази в Южнокитайско море. За Америка е доста значимо да задържи съдружниците си в тази част на света. Ако Тайван бъде военно или политически откъснат от Съединени американски щати, това незабавно ще заплаши сигурността на старите американски съдружници Япония и Южна Корея. Наред с това, при навлизане на китайски войски в Тайван съществува заплахата Северна Корея да се изкуши да стори същото с Южна Корея. Позициите на Съединени американски щати пред останалите огромни страни в региона – Индонезия, Малайзия, Тайланд и Австралия също биха били мощно разтърсени.
Една основна визита
В този подтекст, изключително проблематично беше визитата на ръководителя на Камарата на представителите на Съединени американски щати, Нанси Пелоси в Тайван от 2 август. Известно е, че държавното управление на президента Байдън в началото не поддържаше това посещаване, защото на фона на проблеми от ранга на енергийната рецесия, войната в Украйна и новата вълна на COVID-19, нов спор не е мечтан. В последна сметка, тя реализира плануваното посещаване, като се аргументира с независимостта на Народното събрание от държавното управление, обезпечена от конституцията на Съединени американски щати.
В отговор на визитата, китайската флота и авиация започнаха огромни учения, част от които се организираха край източния бряг на Тайван и с тях Китай показва на Тайван, че може да го заобиколи от всички страни и да наложи обсада на острова, което би унищожило стопанската система на Тайван.
Въпреки мощно отрицателната реакция на континентален Китай, визитата на Нанси Пелоси в Тайван откри почитатели и на 7 септември две групи от американски и френски парламентаристи посетиха Тайван. Като изява на взаимност представителите на френския и американски парламенти потвърдиха своята поддръжка за демократичното ръководство в Тайван. Дали обаче техните думи са задоволителни?
Добре прочут факт е, че защитата на Тайван е мощно подвластна от американски военни доставки, а те бележат забавяния, които се мерят с години. Все още има неосъществени доставки по съглашения от 2017 година. Тези забавени доставки са обществено известни и отразени в медиите. Оръжията са поръчани, в доста случаи са и платени, само че не са доставени. Китайското военно управление надали е оставило без внимание тази информация, а също по този начин не са загадка и компликациите, които Съединени американски щати изпитват във военните доставки за Украйна. От единствено себе си се постанова изводът, че Украйна и Тайван мъчно могат да бъдат снабдявани по едно и също време с оръжия и муниции. В възможна война с континентален Китай Тайван елементарно може да остане самичък, тъй като военната логистика ще бъде мощно затруднена от китайската флота.
Дали всеобщата процедура от последните две десетилетия да се разпределя огромна част от производството сред доста подизпълнители (т. нар. outsourcing) не се връща през днешния ден като бумеранг, който удря американските производители на оръжие и техните индустриални благоприятни условия? И за какво се дават мощно звучащи политически обещания за поддръжка, които не са съпроводени от нужния боен хардуер? Само бъдещето ще отговори на тези въпроси и ще покаже кои са били печелившите ходове в безмилостната игра на международния политически шах.
Островите Кинмен са най-близката до континентален Китай тайванска територия и отстоят на едвам десетина километра от град Ксиамен в провинция Фуджиан на Китайската национална република. Същевременно те са ситуирани на повече от 180 км. от остров Тайван и исторически постоянно са били по-тясно свързани с континента, в сравнение с с Тайван, от който стават част едвам през 1949 година след края на Гражданската война в Китай (1927 – 1945). До 2017 година Тайван, чието публично име е Република Китай, административно слага двата острова в историческата провинция Фуджиaн, голямата част от която остава в Китайската национална република. Двете страни търсят историческа последователност с довоенен Китай, което изяснява запазването на обичайна топонимия и устрема да се показват алегорично за провинция даже няколко острова. Въпреки своята географска и историческа непосредственост с континента, в края на гражданската война Кинмен остават свързани с Тайван (Република Китай), защото по това време континентален Китай няма мощна флота, с която да ги завладее. Задържането на островите от националистическите войски на Чан Кай Ши цели да предотврати или забави вероятно китайско комунистическо навлизане в Тайван. Отговорът не закъснява: на 23 август 1958 година Китай стартира артилерийски обстрел на островите, който продължава, с известни спирания, в идващите двадесет години. Във всяко семейство на Кинмен има хора, които помнят артилерийските обстрели, всеки има починали родственици. Всяко семейство е било заставен да си направи бомбено леговище. Както на континента, по този начин и на островите, по крайбрежията са били конфигурирани големи високоговорители, които са излъчвали пропагандни известия. Тъй като тайванската артилерия е давала отговор на обстрелите, на Кинмен е бил ситуиран огромен боен гарнизон. До 80-те години островите са били военна зона и достъпът до тях е бил мощно стеснен за разлика от Тайван, който не е бил толкоз милитаризиран.
iStock/Getty Images Сувенири от гилзи и танкове...
Артилерийските обстрели се приключват едвам през 80-те години. Тогава островите излизат от военното състояние и стартира да се развива туризъм. Като част от туристическите атракции са бреговите укрепления, бункери, които към този момент не се употребяват, голям брой танкове и друго военно съоръжение, останало от годините на артилерийските обстрели. Гилзите от остарели снаряди, да вземем за пример, са толкоз доста, че от тях се създават сувенири, като на особена известност се радват ножовете.
iStock/Getty Images Чувство на принадлежност
Както към този момент имахме мотив да споменем, самите острови исторически са по-свързани с континентален Китай, а не с Тайван и жителите на Кинмен не считат себе си за тайванци. Традиционно най-силната политическа мощ на островите е така наречен Гоминдан, партията на Чан Кай Ши. В последните десетилетия тази партия упорства за нормализиране на връзките с Китай. Партията на сегашната президентка на Тайван не се харесва доста на жителите на Кинмен заради своята изявена антиконтинентална изразителност. Депутатът на Кинмен в тайванския парламент твърди, че до сегашната рецесия се е стигнало поради неприятна връзка сред двете китайски страни.
Според познавачи на локалната история, завземането на Кинмен е било доста значимо за континентален Китай в предходните десетилетия, тъй като без тяхното завладяване не е било допустимо да се обезпечи надзор върху Тайванския пролив. Днес обаче Китай разполага с доста по-силна флота, която може да заобиколи Тайван от всички страни, както и мощна авиация и далекобойни ракети, което бе на процедура демонстрирано по време на последните китайски военни маневри във водите към Тайван. Днес доста от локалните поданици на Кинмен са уверени, че завземането на тези острови към този момент не е първостепенна военна цел за континентален Китай.
iStock/Getty Images За да разберем дълбоките аргументи за растящото сега напрежение сред двете китайски страни, би трябвало да проследим стратегическите цели на Китай и Съединените щати в Тихия океан.
Напрежението сред Китай и Тайван
Стратегическа цел номер едно за Китайската национална република е да ликвидира последствията от Гражданската война в Китай (1927 – 1945) и да се прогласи обединяването на Китай. Не по-малко значимо за азиатския колос е да потвърди дефинитивно, че Китай е велика мощ по суша и по море. По отношение на морето, основната цел е да се завземе така наречен „ първа верига от острови “ – това са островите, които свързват южните елементи на Япония със Северните елементи на Филипините. Първата верига острови, в случай че остане отвън китайски надзор, лимитира стремежи от Китай надзор на китайския флот върху морските връзки. В по-далечна вероятност Китай си слага за цел, в случай че не военно, то най-малко политически да овладее и така наречен „ втора верига острови “ – това са Марианските и останалите острови, които свързват южните елементи на Япония с източната част на Индонезия. За да реализира надзор върху тази част от тихия океан, Китай си е сложил за цел да доближи или да надмине американския флот в количествено и в качествено отношение доникъде на века или по-рано, в случай че е допустимо. Пускането на вода на първия планиран и издигнат в Китай китайски самолетоносач е единствено началото на този развой.
Особено значим за Китай е контролът над морските пътища в Южнокитайско море, защото точно оттова и през протока Малака минава доста огромна част от китайския експорт на артикули, както и доста огромна част от вноса на горива за китайската промишленост. Блокирането на този морски път от враждебна на Китай мощ, е в положение да нанесе доста тежък удар върху китайската стопанска система, която от експортьор на горива през 80-те през днешния ден е вносител поради голямото разгръщане на промишлеността и урбанизацията. Като правоприемник на оповестената през 1912 година Китайска република, Тайван също има искания върху водите на Южнокитайско море и управлява два дребни военни поста на остров Тайпинг и рифа Жонгжу, част от архипелага на островите Спратли. Евентуално покоряване на Тайван от страна на континентален Китай несъмнено би укрепило позициите на Китайската национална република в Южнокитайско море и ще сплаши останалите страни, с които Пекин спори за контрола над тези води, а точно: Виетнам, Малайзия, Индонезия, Бруней и Филипините.
Временен фактор е и това, че през есента ще се организира конгрес на Китайската комунистическа партия, по време на който се чака сегашният президент да бъде избран отново за първи държавен и партиен началник, по тази причина той се стреми да се покаже мощен и съдбоносен в навечерието на конгреса.
iStock/Getty Images Стратегическите цели на САЩ
Що се отнася до стратегическите цели на Съединени американски щати - за тях запазването на другарски настроени страни покрай границите с Kитай придобива все по-голямо значение. Ако Съединени американски щати изгубят благосклонностите на тези страни, при възможен боен спор би им било доста мъчно да разположат войски покрай Китай, защото Китай има все по-силен флот, авиация и ракети с отдалечен обхват. В този подтекст, Тайван играе ролята на непотопяем американски самолетоносач. Същото важи и за американските военни бази на остров Окинава, обсъждан от китайците като цел от първата верига острови. Важността на Тайван се ускорява още повече от обстоятелството, че предходният президент на Филипините, Родриго Дутерте, следваше политика на доближаване с континентален Китай, което сложи въпросът до каква степен Филипините са благонадежден съзюник на Съединени американски щати. За да пречат на превръщането на Южнокитайско море в китайско езеро, американците непрестанно поддържат военноморски съединения там. Иначе казано, в Южнокитайско море постоянно патрулират американски бойни кораби. Официалната американска позиция е, че по този метод Вашингтон упражнява правото си на независимост на мореплаване, само че на процедура Съединени американски щати ревизират реакциите на Китай и китайските бази в Южнокитайско море. За Америка е доста значимо да задържи съдружниците си в тази част на света. Ако Тайван бъде военно или политически откъснат от Съединени американски щати, това незабавно ще заплаши сигурността на старите американски съдружници Япония и Южна Корея. Наред с това, при навлизане на китайски войски в Тайван съществува заплахата Северна Корея да се изкуши да стори същото с Южна Корея. Позициите на Съединени американски щати пред останалите огромни страни в региона – Индонезия, Малайзия, Тайланд и Австралия също биха били мощно разтърсени.
Една основна визита
В този подтекст, изключително проблематично беше визитата на ръководителя на Камарата на представителите на Съединени американски щати, Нанси Пелоси в Тайван от 2 август. Известно е, че държавното управление на президента Байдън в началото не поддържаше това посещаване, защото на фона на проблеми от ранга на енергийната рецесия, войната в Украйна и новата вълна на COVID-19, нов спор не е мечтан. В последна сметка, тя реализира плануваното посещаване, като се аргументира с независимостта на Народното събрание от държавното управление, обезпечена от конституцията на Съединени американски щати.
В отговор на визитата, китайската флота и авиация започнаха огромни учения, част от които се организираха край източния бряг на Тайван и с тях Китай показва на Тайван, че може да го заобиколи от всички страни и да наложи обсада на острова, което би унищожило стопанската система на Тайван.
Въпреки мощно отрицателната реакция на континентален Китай, визитата на Нанси Пелоси в Тайван откри почитатели и на 7 септември две групи от американски и френски парламентаристи посетиха Тайван. Като изява на взаимност представителите на френския и американски парламенти потвърдиха своята поддръжка за демократичното ръководство в Тайван. Дали обаче техните думи са задоволителни?
Добре прочут факт е, че защитата на Тайван е мощно подвластна от американски военни доставки, а те бележат забавяния, които се мерят с години. Все още има неосъществени доставки по съглашения от 2017 година. Тези забавени доставки са обществено известни и отразени в медиите. Оръжията са поръчани, в доста случаи са и платени, само че не са доставени. Китайското военно управление надали е оставило без внимание тази информация, а също по този начин не са загадка и компликациите, които Съединени американски щати изпитват във военните доставки за Украйна. От единствено себе си се постанова изводът, че Украйна и Тайван мъчно могат да бъдат снабдявани по едно и също време с оръжия и муниции. В възможна война с континентален Китай Тайван елементарно може да остане самичък, тъй като военната логистика ще бъде мощно затруднена от китайската флота.
Дали всеобщата процедура от последните две десетилетия да се разпределя огромна част от производството сред доста подизпълнители (т. нар. outsourcing) не се връща през днешния ден като бумеранг, който удря американските производители на оръжие и техните индустриални благоприятни условия? И за какво се дават мощно звучащи политически обещания за поддръжка, които не са съпроводени от нужния боен хардуер? Само бъдещето ще отговори на тези въпроси и ще покаже кои са били печелившите ходове в безмилостната игра на международния политически шах.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ